MySpacea place for friends

i'm a herbivore in an irie mood


krukky@devintART.com

krukky@Blogger.com

Elpy@Homily.cult.bg

…всъщност ми се пишеше за любов и романтика, 
защото слушам най-приятния джаз (Duško Gojković). и покрай това се впуснах 
в сладки размисли (да ги наречем мечти, макарче не са точно това).

когато се чуе проницателният, сексапилен глас на тромпета, се пренасям мислено
в "Хамбара", където е мрачно и задушевно, както винаги и както винаги 
звучи страхотен джаз, който допринася за доброто и съвсем не прилично 
настроение, което ме обзема още с първите звуци и глътки от чашата,
пълна със зеленикава смес от алкохол и не-алкохол.

седя на маса на долния етаж, а от ляво, точно до ръката ми, гори свещ.
поставена е върху тленните останки на предшественичката си и гори 
със страстта на всички влюбени с единствената крайна цел - да бъде 
тленната останка, върху която ще се възкачи следшественичката й, 
за да изпълни и тя заветния си дълг и чрез своята саможертва да озари
пространството около себе си, докато душицата й съвсем не угасне
и не се изпари към небесата под формата на приятномиришещ дим.

срещу мен седи човекът, върху когото по-късно ще излея всичкото си 
не-приличие, наполовина мрачен, наполовина облян от живителната светлина, 
струяща от до ръката ми. аз го гледам и си мисля всичко това, а той се усмихва
така, както само мъж, който знае може да се усмихне и с увереността 
на погледа си да накара жената срещу него да потръпне от удоволствие.
той не казва нищо, а аз се замислям, както винаги, когато съм на това място, 
какво ли има на третия етаж? неизвестността отваря широко вратата 
на въображението ми и аз си представям...
поглеждам го отново, но той не отговаря, защото е съсредоточен във нещо,
което държи с пръсти и си играе с него - навярно някой предмет, който 
съм виждала стотици пъти. гледам го и се преизпълвам от желание. 
представям си как съм горе, на третия етаж с него. тъмно е и това 
подсилва усещането. джазът не спира да звучи. става все по-хубаво...

усмихвам се и в този момент той надига доглед към мен и смятам, 
че разобличава мислите ми. но не се усмихва така, като мен. отпивам от 
чашата си, докато той става и заобикаля другия край на масата, 
за да дойде до мен, застанала на високия стол до стената в ляво. хваща ме 
за ръка и ме повежда в красив танц (поне на усещане - не знам как изглеждаме 
от страни и се опасявам, че може би не е много добре. разбира се, не мисля 
за това. не мисля за нищо...)

танцуваме.. аз затварям очи и сърцето ми прелива от горяща любовна лава, 
изргваща заради начина, по който ме докосва той... усещам колко силно го обичам
и се притискам също толкова силно към него. той май също усеща... забравяме 
понятието време и затворили очи, със вплетени души се пренасяме танцувайки 
нанякъде, където и да е, и там продължаваме, все така отдадени един на друг, 
любовния си танц.

хаотичната и забързана мелодия, която следва ме връща в реалността 
и с пълно съзнание го гледам в хубавите очи от съвсем близо и двамата се усмихваме 
едновременно, навярно на едно и също. и танцът завършва с целувка.

след това сядаме отново, но този път не за дълго. нощтта е пред нас 
и вече сме се заредили с джазово вдъхновение; остава ни само да се приберем 
и да създадем някой шедьовър един с друг, един от друг, един за друг - заедно.

//////// Slow Food ////////