<
(история от необичаен характер)
Когато съм бил на четири години , родителите ми са купили стара , но красива къща недалеч от София. Много хора имат спомени от ранното си детсвто и моите започват точно там - къщата в село Дреново.
Представете си една поляна пълна със цветя. Малко красиво момиченце с бяла рокля , рошава коса и боси крачета ,тича между цветовете , а по ръцете и се е събрало толкова прашец , колкото работливата пчела събира за цяла пролет.
Много бих искал това да е първото нещо за което се сещам връщайки се назад във времето , но уви...споменът си знае работата и този път ми е подготвил далеч по отблъскваща картинка..
Представете си улица , по която кравешките и конските лайна са образували кафява настилка , а във въздуха се носи такава смрад , че ако не бях толкова малък ,нямаше
да си спестя едно голямо и звучно „Ебаси майката...”.Ето това е първият ми спомен от детсвото и ако не беше баща ми тогава да ме гушне ,и да усетя уханието на прегръдката му, щеше да бъде много тъжен , и както сами се досещате – нелеп спомен..Странно е как хората се сещат за изключително маловажни неща , поглеждайки назад. Сигурно в главата ми са се отпечатали такива снимки ,каквито и най-безидейния фотограф не би заснел за нищо на света.Тогава човек се замисля за живота си или по точно , кое е важна част от него и кое просто си седи и чака някоя интересна случка да забърше прахта, и освежи иначе гордата му физиономия. Но..нека продължим...Обещал съм ви история от необичаен характер и както всеки човек ,който държи на думата си ще спазя това обещание.
Една сутрин в Дреново ,валя толкова силно ,че за малко улицата за която ви споменах да заприлича на огледало ,заслужило думичките..”огледалце , огледалце..”, но както казах – за малко...Бяха минали няколко години от нанасянето ни и вече бях достатъчно голям ,не само да псувам ,но и да се крия от нашите и да дърпам онези гадните цигари, от които им се вие свят и на най-заклетите пушачи.Имах си едно приятелче Стефан ,обаче в селото му викаха Милинката, защото беше пухкав като козунак и почти толкова сладък.Живееше си в Пловдив. Имаше баба и дядо в Дреново и се засичахме постоянно ,защото и той се вясваше само по празниците или през любимата на всички палави дечурлига – лятна ваканция . Та , Милинката ми беше голяма партия. Такива щуротий сме правили заедно ,че децата ,израстнали в големия град едва ли ще разберат.Не защото в града няма какво да се прави ,ама къде другаде можете да яздите на воля ,да ловите риба на реката и да се спускате по главния път с лагерница* само в един ден.Със сигурност не в София ,въпреки че по онова време хората бяха някак си по- сигурни и не се страхуваха да пускат децата си навън на игри и закачки.
Майка ми приготвяше закуската , а баща ми хъркаше по начин , който накара бабите в съседната махала да се прекръстят ,изплашени от чудатия звук идващ от нашата къща.
Аз си стоях в стаята и се молех да спре дъждът.С Милинката се бяхме разбрали да ходим до съседното село и да счупим прозорците на една изоставена къща със собственоръчно направени прашки.Много обичахме да чупим разни работи. Всички деца обичат ,ако случайно сте забравили.Звукът от счупена бутилка ми е любим ,а пък от прозорец - дай Боже всеки му.Молитвите ми бяха чути и скоро слънцето не пропусна да се изфука с топлите си лъчи, и самодоволно се усмихна над цяло Дреново. Усмихнах му се аз.Напълних една раница със сандвичи и казах , че излизам.
- Не закъснявай! – каза майка ми.
- Спокойно! – отвърнах и бързо се изнизах през задната врата.
Още преди да стигна до къщата на Милинката , го видях да си говори с едно момче , за което знаех само ,че е много неприятен и не се слави с добро в селото.Викаха му Плюнката ,защото плюеше постоянно. Забавих крачката за да стигна точно , когато те се разделят.
- Как е Стефо?- попитах.
- Екстра , тръгваме ли? - каза той и се усмихна.
Милинката се усмихваше постоянно , а бузите му бяха досущ като на илюстрациите от читанката ми за втори клас.Нали се сещате ,онова весело момченце с двете червени кръгчета на лицето и чантата под мишницата – сега махнете чантата и прибавете трийсетина килограма.Ето това е Милинката , но далеч по-забавен.
(следва продължение)
автор: Wosh
OI! Wosh, we've just dropped the new DnB hotness for 2010 w/ tunes from NOAH D, GREMLINZ, THE RIOT, CASTOR & ILL-ESHA, VECTOR BURN, AFLAME, GLITCH, PATTERN RECOGITION and more - it's ALL FIRE!
Hey, thanks for the add, check out my youtube vid, It's an AXIS 49, amazing new instrument, so easy to play & wicked for production.
http://www.youtube.com/watch?v=u5Aix07MLHE
YO WADDUP , ITS YA BOY ANAKEY JUST SWERVIN THROUGH TO SHOW YOU AND YOUR PAGE SOME LUV. IF YOU CAN PLEASE COME BY AND CHECK OUT MY NEW TRACKS "SHIT ON YA BITCHES" AND "STACK 'EM HIGH & LEAVE ME SOME FEEDBACK AND SIGN MY GUESTBOOK IT BE MUCH APPRICIATED AND ILL RETURN THE LOVE. SO DONT BE A STRANGER N GET AT YA BOI
ONE LUV AND THANKS FOR YOUR TIME
PLEASE BE A FAN ADD ME PLEASE AND LET ME KNOW WHAT YOU THINK TO MY MUSIC AND THERE WILL MORE SOON STAY TUNED
ALSO ADD ME ON FACEBOOK IF YOU HAVE IT MY NAMES BRYN TARGETT AND JOIN THE GROUP AND INVITE FRIENDS TO ANAKEY
Когато затворим очите си,виждаме отражението на целият свят за секунда,макар да е в капка сълза паднала от уморено око,но когато ги отворим виждаме болката и скръбта на нашето ежедневие и нашето време,а времето найстина ли е наше,найстина ли ние определяме бъдещето си,но дори да е така колко хора са готови да се противопоставят на цялата система от лъжи,алчност и лицемерие.Колко от нас найстина са будни,и колко от нас правят нещо за да продължи нещо което ние наричаме култура,беззначение дали с Mc-инг дали ще е с графити арт,дали ще е с breikdance ?Защо за секунда или може би за минута забравим гордоста,алчноста и стремежа към нещо което дори не е наше а ни е наложено да се борим за него,защо ни е да участваме във воини които не са наши и никога няма да бъдат,и след като се отхвърлим за малко от тези неща няма ли самите ние да се почувстваме по-достойни,по-добри,по-чисти и дори по-будни.Защо всеки се стреми да е най-добрия във всичко,вместо да се стреми да бъде всичко само за едно нещо.Алчноста найстина ли е по-голяма от самите нас....!!!!
(история от необичаен характер)
Когато съм бил на четири години , родителите ми са купили стара , но красива къща недалеч от София. Много хора имат спомени от ранното си детсвто и моите започват точно там - къщата в село Дреново.
Представете си една поляна пълна със цветя. Малко красиво момиченце с бяла рокля , рошава коса и боси крачета ,тича между цветовете , а по ръцете и се е събрало толкова прашец , колкото работливата пчела събира за цяла пролет.
Много бих искал това да е първото нещо за което се сещам връщайки се назад във времето , но уви...споменът си знае работата и този път ми е подготвил далеч по отблъскваща картинка..
Представете си улица , по която кравешките и конските лайна са образували кафява настилка , а във въздуха се носи такава смрад , че ако не бях толкова малък ,нямаше
да си спестя едно голямо и звучно „Ебаси майката...”.Ето това е първият ми спомен от детсвото и ако не беше баща ми тогава да ме гушне ,и да усетя уханието на прегръдката му, щеше да бъде много тъжен , и както сами се досещате – нелеп спомен..Странно е как хората се сещат за изключително маловажни неща , поглеждайки назад. Сигурно в главата ми са се отпечатали такива снимки ,каквито и най-безидейния фотограф не би заснел за нищо на света.Тогава човек се замисля за живота си или по точно , кое е важна част от него и кое просто си седи и чака някоя интересна случка да забърше прахта, и освежи иначе гордата му физиономия. Но..нека продължим...Обещал съм ви история от необичаен характер и както всеки човек ,който държи на думата си ще спазя това обещание.
Една сутрин в Дреново ,валя толкова силно ,че за малко улицата за която ви споменах да заприлича на огледало ,заслужило думичките..”огледалце , огледалце..”, но както казах – за малко...Бяха минали няколко години от нанасянето ни и вече бях достатъчно голям ,не само да псувам ,но и да се крия от нашите и да дърпам онези гадните цигари, от които им се вие свят и на най-заклетите пушачи.Имах си едно приятелче Стефан ,обаче в селото му викаха Милинката, защото беше пухкав като козунак и почти толкова сладък.Живееше си в Пловдив. Имаше баба и дядо в Дреново и се засичахме постоянно ,защото и той се вясваше само по празниците или през любимата на всички палави дечурлига – лятна ваканция . Та , Милинката ми беше голяма партия. Такива щуротий сме правили заедно ,че децата ,израстнали в големия град едва ли ще разберат.Не защото в града няма какво да се прави ,ама къде другаде можете да яздите на воля ,да ловите риба на реката и да се спускате по главния път с лагерница* само в един ден.Със сигурност не в София ,въпреки че по онова време хората бяха някак си по- сигурни и не се страхуваха да пускат децата си навън на игри и закачки.
Майка ми приготвяше закуската , а баща ми хъркаше по начин , който накара бабите в съседната махала да се прекръстят ,изплашени от чудатия звук идващ от нашата къща.
Аз си стоях в стаята и се молех да спре дъждът.С Милинката се бяхме разбрали да ходим до съседното село и да счупим прозорците на една изоставена къща със собственоръчно направени прашки.Много обичахме да чупим разни работи. Всички деца обичат ,ако случайно сте забравили.Звукът от счупена бутилка ми е любим ,а пък от прозорец - дай Боже всеки му.Молитвите ми бяха чути и скоро слънцето не пропусна да се изфука с топлите си лъчи, и самодоволно се усмихна над цяло Дреново. Усмихнах му се аз.Напълних една раница със сандвичи и казах , че излизам.
- Не закъснявай! – каза майка ми.
- Спокойно! – отвърнах и бързо се изнизах през задната врата.
Още преди да стигна до къщата на Милинката , го видях да си говори с едно момче , за което знаех само ,че е много неприятен и не се слави с добро в селото.Викаха му Плюнката ,защото плюеше постоянно. Забавих крачката за да стигна точно , когато те се разделят.
- Как е Стефо?- попитах.
- Екстра , тръгваме ли? - каза той и се усмихна.
Милинката се усмихваше постоянно , а бузите му бяха досущ като на илюстрациите от читанката ми за втори клас.Нали се сещате ,онова весело момченце с двете червени кръгчета на лицето и чантата под мишницата – сега махнете чантата и прибавете трийсетина килограма.Ето това е Милинката , но далеч по-забавен.
(следва продължение)
автор: Wosh
![ALGORIDDIM [NEW TUNE]](http://c4.ac-images.myspacecdn.com/images02/43/s_1ca0e23930e5499fb4ea05a91f0acee7.jpg)
Online Now!
^^ 
